Надписът Свобода или смърт като психотично настървяване
Автор: Мартин Петрушев за " Гласове " Следвайте ни в Телеграм
Разделението в цифрова България
Първичният общностен опит на индивида през днешния ден е сменен от свързаността в цифровото пространство, която симулира действителната принадлежност към човешката общественост. Това основава заблуда за взаимосвързаност, зад която стои цялостна цифрова изолираност. Профилните аватари по наложителност се коалират по политическите си пристрастия, като всяка форма на колорит се зачертава и приравнява към по-близката прекаленост. Вакумираният в това пространство човек се подхранва от изкуствени заместители на нуждата от човешка непосредственост и не стопира да протяга ръка към своята мъглява социосфера, като към единственото си допустимо очакване. Но очакване там липсва, по тази причина актуалният човек затъва все по-дълбоко в своето цифрово осиротяване.
Този проблем, с изключение на психопатологическо утежняване, има и социополитическо измерение – стремежът към световно универсализиране форсира човешката обърканост, издърпва обособения човек от родовата памет и уеднаквява аватарите в обществените мрежи, като ги разделя в две полярности. Човек е кадърен да се самоубеди, че е допустимо да даде израз на всичките си пристрастия в цифровото тресавище, като ги пусне да плуват по повърхността на основаната лъжеобщност. Това подхранва един диванен комфорт и подправено възприятие за принадлежност. Но тази заблуда в цялостна степен възпира процеса на човешкото самоосъществяване в социум и цифровото постоянно корабокрушира във външната реалност.
В България следим две взаимоизключващи се крайности, които се подхранват от този античовешки модел на битие. Едната е пандемията от идеологически трансджендъризъм бранители, които няма да са главен фокус тук, а другата е ускоряването на бутафорната българска контрареакция в лицето на чалгапатриотизма. Проявлението на тази антикултурна процедура основава изкуствено възприятие за завръщане към общественост, зад което се натрупва свирепото въодушевление на една самопораждаща се социална патология. Надписът „ Свобода или гибел “ е обезкостен от първичното си значение в ролята си на чалга кич и доста повече се приближава до това да надминаваш с превишена скорост на изострен завой, в сравнение с до извезаното от Райна Княгиня обръщение. Така и татуировката на ръката на садиста, който наряза 18-годишното момиче, символизира изопачената интерпретация на първичното значение на знамето.
Трябва обаче да сме внимателни с оправданата офанзива на овластените неолиберали, както и на всеки естествен човек без психологични отклонения, против това злочинство. Властващият хайлайф скорострелно стартира да го употребява като предлог, с цел да нападна даже здравомислещия закостенял светоглед и да го щампова с чалгапатриотизъм. Косвеното обръщение е, че в случай че не си за федерализацията на Европейски Съюз, еврото, западните „ полезности “ и така нататък, то ти си садист. С сходни пропагандни техники посредством фактически нужната отбрана на дамите от домашно принуждение се постанова идеологията на ЛГБТК+ в просветителните институции.
Така наподобява и цифровото срастване на мисълта, което задушава нюансите.
Важното тук е да се научим да разпознаваме подправените двойници на свободата. „ Свобода или гибел “ като цифров аватар към този момент не показва възприятие за принадлежност към костите на предците починали за свободата, а към една форма на психотично настървяване, която има толкоз общо с чистата патриотична горделивост, колкото цифровият свят с действителността.
Тук няма консервативна реакция против хедонистичната безпаметност и трансхуманистичната анулация на индивида. Тук няма даже естествена демонстрация на свободна воля против цифровите кафези на настъпващия нов международен ред. Тук има просто демонстрация на дебелашки цифров примитивизъм, който се преструва, че принадлежи към консервативна общественост, и се мултиплицира, подхранвайки тази неистина посредством петъчно-съботна вакханалия на насъбраната ненавист, съпроводена от повтарящи се до обезумяване чалга ритми. Този зараждащ се контраманталитет освен е лъжереакция против деградацията на западната ценностна система, а е нещо по-лошо, тъй като съдържа същия ентусиазъм за анулация на индивида, ентусиазъм, който обругава неговото богослужение на земята.
Тук даже не става дума за дионисиево замайване, а единствено за чистото наточване на един манталитет-брадва, който стоварва ударите си върху метафизичния корен на индивида. Чалга нихилизмът основава пасмина от социопати, отдадени на една западна форма на свръхсексуализация с въздействие на турски ритми, която се замаскира като продължение на българската културна традиция. Но това е противоположното, а точно методично накълцване на българската културна традиция, без на хоризонта да се задава доктор, кадърен да направи 400 шева.
Ако западният универсализъм не ни обезличи до изгубване, то тогава единствено този нихилистичен чалгапатриотизъм може да анулира бъдещето ни. Това са двата подправени двойника на свободата, които цифровото осиротяване форсира. И до момента в който тези два двойника се плюят взаимно и чертаят разграничителни линии между тях, за останалите от нас остава нелеката задача да намерят метафизиката на междинния път и да понесат на раменете си товара на вярата, че той може да бъде прокаран.
